Thursday, November 23, 2017
image image image image image image image image image image
Купа Златица 2015 Купа Златица 2015 - Правила ,програма и онлайн регистрация
Регистрация
Купа Златица 2013 БЕЗПЛАТНО УЧАСТИЕ!!!  
Open DH Mountain Hill 2012 Троян 1 - 3 юни В периода от първи до трети юни, за втора поредна година се проведе състезание по спускане над Троян. Клубът ни бе представен от двете най-млади надежди при твърдаците: Дилян Ненов и Ивайло Богданов. Ето какво казаха те:
Shambhala open cup 2012 Преди два дни завърши най-тежкото, най-голямото, най-международното, най- нововелосипедното, най-прашното и най-стръмното състезание в България. Да, говоря за Shambhala open cup 2012 в Сопот!
Боровец Winter Bike Duel 17.03.2012 Боровец Winter Bike Duel 17.03.2012 Боровец - лъскав курорт, където хората ходят да покарат ски и борд. Курорт, където хиляди чужденци идват със семействата си за да си починат. Място, където обядваш на масичка пред ресторанта и до теб текат реки от конски изпражнения, придружени с ароматната си миризма. Мммм бон апети!...
Равносметка 2011 Сезон 2011г. за клуба за екстремни спортове „Свободно измерение”, в частност планинско колоездене, може да се счита за достатъчно успешен. Като цяло всичко тръгна нагоре, но единствено две тежки контузии промениха картината.
Камен дел 09.12.2011 Вечерта след осми декември. Аз съм на компютъра, готов за размазваща игра на Battlefield® 2. Изведнъж телефона звъни: "Ало, адаш? Искаш ли една разходка по Витоша?" "Ъъъ... Добре адаш."
Купа Златица 07-09.10.2011 Приключи едно дълго чакано състезание. Въпреки редица трудности клуб "Свободно измерение" успя да организира за втори пореден път "Купа Златица".
Кадри от трасето на "Купа Златица '11" Това е клип, показващ трасето, на предстоящото състезание "Купа Златица '11". Видеото е заснето от Лукан Червенков. Връзка към клипа.
Дългият път от Ком до Емине. Интервю със Стефан Рутев затова как с колегата си Стамен Василев изминаха този коварен маршрут. Е, вече всичко е факт. Разкажи как започна всичко. Лесно ли се решихте? - Почти всеки който е чувал за маршрута Ком – Емине и има сравнително реална представа за това колко дълъг е всъщност,

Дългият път от Ком до Емине.

User Rating: / 2
PoorBest 

Интервю със Стефан Рутев затова как с колегата си Стамен Василев изминаха този коварен маршрут.

Е, вече всичко е факт. Разкажи как започна всичко. Лесно ли се решихте?

- Почти всеки който е чувал за маршрута Ком – Емине и има сравнително реална представа за това колко дълъг е всъщност, си казва „Някой ден живот и здраве ще се пробвам и аз!”. Е, при нас не беше по-различно. От близо година, след като колегата Стамен сглоби бесния КТМ мисълта че маршрута е преодолим стана все по-натрапчива. Започнаха се планове, но само на приказки. Месец преди определената дата подтегнахме колелетата, събрахме карти, разкази, впечатления, премислихме багажа и без особена физическа подготовка потеглихме към х. Ком и старта на нашето пътешествие.

Как реагираха близките, когато им каза за идеята?

- Реакцията беше като на всички близки! Когато всичко беше едва далечна идея отзивите бяха – “Да бе да!”, а след като се видя, че наистина е „да” се започнаха едни неуспешни опити за разколебаване. В нашия случай това още повече ни насърчи да се впуснем в приключението.

Какъв багаж носехте?

- За подобен преход въпроса свързан с багажа е много пипкав въпрос! Премислиха се купища варианти – да е най-необходимия, лек и удобен, колко добре звучи! При липсата на опит това ни бе грешка №1. Планът беше да нощуваме на открито, при достигане на хижа спим в нея. За целта се натоварих с: бельо, панталон /къс и дълъг/, полар, ветровка, шапка, ръкавици, обувки /сандали и клипсове/, спален човал, шалте, наилон. Храната – сухи супи /съответно газов котлон/, овесени и тем подобни ядки 4кг., сухари, сладко, това се оказа грешка №2 – след 1-2 хапвания на овесени ядки повече не можеш ги гледа! Носеха се също аптечка, фотоаппарат+зарядно, вода по 2л. всеки и инструменти за ремонт на колелетата. След като се стигна нашия район грешки 1 и 2 бяха поправении – без спален човал и по отношение на храната се премина към хляб, консерви, вакумирани неща и подсладители за живота /вафли, шоколади/. Тогава вече нещата станаха посилни.

Комуникирахте ли често с близки?

- Телефоните се държаха изключени, като вечер /където има обхват/ съобщавахме за местонахождение, състояние и къде смятаме да бъдем на следващия ден. Помежду другото се включваха и за “помощ от приятел” за някои местности.

Губенето... няма как без това...

- Наистина като за първи път и липса на GPS, ориентирането по стара карта и компас е малко заблудена работа. При предприемането на подобен преход винаги имаш пред себе си много варианти, като трябва да си готов най-вече психически, че не винаги избраният е верният. Всяко волно или неволно отклонение от маршрута коства време и понякога зверски усилия, затова един съвет от мен – няма ли маркировка почвай да се притесняваш и да я търсиш. Лошото е, че в много от участъците по маршрута маркировка липсва или подвежда – изсечени дървета, неподдържан район, дублиране на цветовете и т.н.

Какви други трудности срещнахте по пътя си?

- Имайки в предвид хубавото време, което ни следваше, трудности представляват единствено неща като натрупващата се умора; теглото на велосипедите – 16кг. както и да ги гледаш си тежат; мушичките в гората, които искат да те свалят от колелото, да проникнат в теб през очите и да оставят поколение, ужасна напаст; спането нощем след като останахме само по налични дрехи и дъждобран се превърна в същинско приключение; ранното ставане и болката в коленете, но всичко това е в реда на нормалното.

Абе, не срещнахте ли едно стадо диви жени из този балкан? Или поне нещо човек, глиган?

- Ха, жени дал господ, жалко само че не миришехме на себе си в онези моменти … хаха. Случи се съботен ден, когато преминавахме от х. Ехо до заслон Ботев, по участъка се срещнаха доста хора, които ни изпращаха с пожелания за успешно и безаварийно достигане на крайната цел – МОРЕТО! Маршрута преминава през много ловни стопанства, където имаше и няколко близки срещи с горски обитатели – зайци, сърни, глигани, та дори и костенурка.

Колелетата как бяха? Държаха ли се или имаше издънки?

- Колелетата се оказаха по-подготвени от нас самите. Нямаше никакви проблеми от технически характер, освен две спукани гуми от моя страна. За велосипеда преминаването на маршрута си е чисто изпитание, тъй като в по-голяма си част го яха един обезумял турист, който иска да стигне до морето по билото на Стара планина.

Чувам, че хижите са пълна скръб. Повечето са история. Вярно ли е това?

- Хубаво е преди да се поеме на подобно приключение да се проучат хижите през които ще се преминава, нещо което ще имаме за урок. За жалост живеем в българската действително и най-обичаме да рушим или да оставим на произвола на съдбата това което друг преди нас е построил. Хижи има всякакви – от превърнати в обор до такива с хотелски части и басейни. Лошо е когато ти се наложи нощно време да подминеш неработеща хижа. Напук на всичко лошо обаче има и такива, които правят невероятно впечатлени по отношение на хъса с който са ремонтирани и се поддържат.

Как ти се сториха дните на прехода?

- Дните започват да текат невероятно бързо – ставаш – караш – лягаш. В един момент имаш чувството, че досега само това си правил откакто си жив, но определено това не те натоварва допълнително. От друга страна интереса е голям когато преминаваш през непознати места и не знаеш какво те очаква зад този баир, достигаш го, а оттам се вижда следващия – 1043-ти за днес. Преди приключването на последния ден вече започва да ти липсва.

Какво беше усещането, когато пристигнахте на морето?

- В този последен ден ни се насъбраха много приключения – от 24-часовото каране, та до двете сериозни отклонения от маршрута, които доведоха до пристигане на нос. Емине в 22:35 след безкрайното каменисто каране по тъмно от Поморийския проход. Определено чувстваш удовлетворение и задоволство, че си постигнал целта си. Хвърляш камъчето от вр. Ком с пожелание и поемаш към цивилизацията. За нас обаче приключението продължи! Трябваше да стигнем влака в 05:35 от Бургас, който беше на 50км. от Елените до които нямаше път от с. Емона. Отново нещата се случиха по нашия начин – велосипедите на гръб в 6 километрово препускане по каменистия бряг към к-с Елените и Свети Влас, откъдето по асфалта в галоп се стигнахме Бургас 20мин. преди влака – честито!

Как ви посрещнаха у дома?

- Ами, духовият оркестър беше ангажиран по друг случай, затова се разминахме само с поздравления и радостни възгласи от близки и познати.

Правите ли планове за догодина?

- За сега всеки се носи от течението на собственото си ежедневие, но едно е сигурно – маршрута ще бъде преминат отново, догодина или след 5 години няма значение. Тазгодишните грешки ще бъдат поправени, за да се отдаде случай да се сблъскаме с нови.

Имаше ли време да помислиш за някои неща по време на пътуването?

- Човъркайки из спомените, не се сещам да съм мислил за неща по-различни от тези свързани с прехода. Оглеждаш природата, набелязваш места, където след време ще заведеш приятели, познати и като цяло си щастлив че си там горе и продължаваш напред към крайната точка на пътешествието.

Карахте ли се с колегата?

- Там горе на високото, подобен фактор хич не е за пренебрегване, за наше щастие двете личности успяха да се стиковат и да преодолеят препятствията, които Балкана беше заложил. Определено е добре да познаваш човека с когото започваш подобно изпитание. Естествено на моменти имаше известно разминаване в гледните точки по отношение на ориентирането или по отношение на режима на движение, все неща които бързо уточнявахме.

Сега всичко е приятен спомен или ...?

- Споменът и усещането за това на какво си способен са незабравими! Горещо го препоръчвам на всеки, които също както нас си е казал „Някой ден …”. Като съвети мога да кажа: да не се подценява в никакъв случай майката природа; да сте психически поне малко подготвени за много ама много умора и разочарования, както бе казано от бай Стамен „маршрута е труден, но за сметка на това – продължителен!”

Снимки: личен архив Стефан Рутев.

Frontpage

Footer

Copyright © 2017 Свободно Измерение. All Rights Reserved.
Joomla! is Free Software released under the GNU/GPL License.