Wednesday, July 26, 2017
image image image image image image image image image image
Купа Златица 2015 Купа Златица 2015 - Правила ,програма и онлайн регистрация
Регистрация
Купа Златица 2013 БЕЗПЛАТНО УЧАСТИЕ!!!  
Open DH Mountain Hill 2012 Троян 1 - 3 юни В периода от първи до трети юни, за втора поредна година се проведе състезание по спускане над Троян. Клубът ни бе представен от двете най-млади надежди при твърдаците: Дилян Ненов и Ивайло Богданов. Ето какво казаха те:
Shambhala open cup 2012 Преди два дни завърши най-тежкото, най-голямото, най-международното, най- нововелосипедното, най-прашното и най-стръмното състезание в България. Да, говоря за Shambhala open cup 2012 в Сопот!
Боровец Winter Bike Duel 17.03.2012 Боровец Winter Bike Duel 17.03.2012 Боровец - лъскав курорт, където хората ходят да покарат ски и борд. Курорт, където хиляди чужденци идват със семействата си за да си починат. Място, където обядваш на масичка пред ресторанта и до теб текат реки от конски изпражнения, придружени с ароматната си миризма. Мммм бон апети!...
Равносметка 2011 Сезон 2011г. за клуба за екстремни спортове „Свободно измерение”, в частност планинско колоездене, може да се счита за достатъчно успешен. Като цяло всичко тръгна нагоре, но единствено две тежки контузии промениха картината.
Камен дел 09.12.2011 Вечерта след осми декември. Аз съм на компютъра, готов за размазваща игра на Battlefield® 2. Изведнъж телефона звъни: "Ало, адаш? Искаш ли една разходка по Витоша?" "Ъъъ... Добре адаш."
Купа Златица 07-09.10.2011 Приключи едно дълго чакано състезание. Въпреки редица трудности клуб "Свободно измерение" успя да организира за втори пореден път "Купа Златица".
Кадри от трасето на "Купа Златица '11" Това е клип, показващ трасето, на предстоящото състезание "Купа Златица '11". Видеото е заснето от Лукан Червенков. Връзка към клипа.
Дългият път от Ком до Емине. Интервю със Стефан Рутев затова как с колегата си Стамен Василев изминаха този коварен маршрут. Е, вече всичко е факт. Разкажи как започна всичко. Лесно ли се решихте? - Почти всеки който е чувал за маршрута Ком – Емине и има сравнително реална представа за това колко дълъг е всъщност,

Камен дел 09.12.2011

User Rating: / 0
PoorBest 

Вечерта след осми декември. Аз съм на компютъра, готов за размазваща игра на Battlefield® 2. Изведнъж телефона звъни:

"Ало, адаш? Искаш ли една разходка по Витоша?"

"Ъъъ... Добре адаш."

Около час и половина по-късно се срещнахме и тръгнахме. Идея си нямах къде отиваме. Беше около 19 часа. На път за там срещнахме заек. Тичайки неуверено пред колата. Осветявахме пътя му, докато той сам преценяваше накъде да поеме. Около двадесет метра измина, когато сметна, че сме се убедили колко красиви са плодовете на майката природа и се скри в гората. Минути по-късно, когато се подготвяхме за същината на идеята, една лисица съвсем необезпокоявана се поразходи из пътя само на 4-5 метра пред нас. За първи път видях дивата природа в действие без разни монтажи. Толкова е прекрасно всичко. Неописуемо...

Смятах, че трудно ще се ориентираме, защото нямах челник. Адаша имаше, но почти не го ползвахме...

... Невероятно пълнолуние. Виждаш безпроблемно всичко около теб. Луната те гали с такава магична светлина, че можеш лесно да се заблудиш и помслиш, че всичко е плод на въображението ти. Температурата едва минус един градус. Нито ниска, нито висока.

Вътре в гората - страхотна тишина. Снегът пука под краката ти, докато свободно крачиш с усмивка на лице. Изведнъж адаша спира:

"Погледни напред!"

Гората образувала тунел. Накрая му светлина. Сякаш си затворен в шепите на дивото и изведнъж виждаш пред себе си свободата, която всеки един мечтае да има. Стигаш светлината и виждаш голият връх. Зимната маркировка показва посоката, а силният вятър се стреми да те откаже от начинанието. Съдейки по следите, преди нас някой се беше отказал. Уви не и ние.

Направихме едно кръгче на местността. Вечерта ни помагаше да видим къде точно се намират близките хижи. Светлините от тях напомняха за десетки светулки, реещи се в топла лятна вечер. Накъдето и да погледнеш все е приказка!

Решихме да отидем до самият връх. Армия от скални късове свирепо пазеше българският трибагреник, а вятърът от своя страна гордо го развяваше. Сега се замислям до каква степен този момент е показно за нашата история. История на сурови времена, но българският флаг винаги е бил високо вдигнат над всичко. За жалост не съм толкова ерудиран за да изкажа какво е усещането да си там в такъв момент.

Извръщаме поглед настрани. София. Градът, в който досега един единствен път бях намерил красота, ни гледаше. Не беше поглед, а сякаш слънце ни осветяваше. Светлините на големият град... Столицата ни докосваше, говореше. Накара ни да преосмислим някои неща относно нея. Предвид условията, докато се наслаждавахме на светлинното представление, което ни бе предложила Съдбата, целият пейзаж пред нас бе заслан от нещо като мараня. Последваха моменти на затишие.

Застанахме на завет зад една скала. Природата ни бе приготвила една хвойна за сядане. Тогава Стефчо каза:

"Винаги съм искал да видя заря отгоре. Е така, да съм тук и да я наблюдавам."

Само секунди по-късно на едно място се развихри така желаната заря. Не можахме да повярваме. Надявахме се да достигне и до ушите ни, но вятъра и разстоянието ни попречиха. В моменти като този може да повярваш, че наистина мечтите съществуват за да се сбъдват.

На връщане минахме през телевизионната кула. Имаше още няколко посетители като нас. Разгледахме и "Копитото", но от разстояние. Пълнолунието правеше всичко прелестно. Неща, които преди намирах за сиви, сега изглеждаха цветни като дъга... Често оставах без дъх.

Среднощната ни разходка, макар и скромна, приключи няколко за няколко часа. За пореден път се убедих, че моята родина е най-красивата на света.

Участвали в походчето - Стефан Рутев и Стефан Делийски.

Автор: Стефан Делийски.

Снимки: Стефан Рутев.

Frontpage

Footer

Copyright © 2017 Свободно Измерение. All Rights Reserved.
Joomla! is Free Software released under the GNU/GPL License.