Friday, June 23, 2017
image image image image image image image image image image
Купа Златица 2015 Купа Златица 2015 - Правила ,програма и онлайн регистрация
Регистрация
Купа Златица 2013 БЕЗПЛАТНО УЧАСТИЕ!!!  
Open DH Mountain Hill 2012 Троян 1 - 3 юни В периода от първи до трети юни, за втора поредна година се проведе състезание по спускане над Троян. Клубът ни бе представен от двете най-млади надежди при твърдаците: Дилян Ненов и Ивайло Богданов. Ето какво казаха те:
Shambhala open cup 2012 Преди два дни завърши най-тежкото, най-голямото, най-международното, най- нововелосипедното, най-прашното и най-стръмното състезание в България. Да, говоря за Shambhala open cup 2012 в Сопот!
Боровец Winter Bike Duel 17.03.2012 Боровец Winter Bike Duel 17.03.2012 Боровец - лъскав курорт, където хората ходят да покарат ски и борд. Курорт, където хиляди чужденци идват със семействата си за да си починат. Място, където обядваш на масичка пред ресторанта и до теб текат реки от конски изпражнения, придружени с ароматната си миризма. Мммм бон апети!...
Равносметка 2011 Сезон 2011г. за клуба за екстремни спортове „Свободно измерение”, в частност планинско колоездене, може да се счита за достатъчно успешен. Като цяло всичко тръгна нагоре, но единствено две тежки контузии промениха картината.
Камен дел 09.12.2011 Вечерта след осми декември. Аз съм на компютъра, готов за размазваща игра на Battlefield® 2. Изведнъж телефона звъни: "Ало, адаш? Искаш ли една разходка по Витоша?" "Ъъъ... Добре адаш."
Купа Златица 07-09.10.2011 Приключи едно дълго чакано състезание. Въпреки редица трудности клуб "Свободно измерение" успя да организира за втори пореден път "Купа Златица".
Кадри от трасето на "Купа Златица '11" Това е клип, показващ трасето, на предстоящото състезание "Купа Златица '11". Видеото е заснето от Лукан Червенков. Връзка към клипа.
Дългият път от Ком до Емине. Интервю със Стефан Рутев затова как с колегата си Стамен Василев изминаха този коварен маршрут. Е, вече всичко е факт. Разкажи как започна всичко. Лесно ли се решихте? - Почти всеки който е чувал за маршрута Ком – Емине и има сравнително реална представа за това колко дълъг е всъщност,

Shambhala open cup 2012

User Rating: / 3
PoorBest 

Преди два дни завърши най-тежкото, най-голямото, най-международното, най- нововелосипедното, най-прашното и най-стръмното състезание в България. Да, говоря за Shambhala open cup 2012 в Сопот!

Посрещнато с множество смесени чувства, тазгодишното издание направо удари всички ни в кратуните с имена като Сам Дейл, Дан Шеридън, Адам Брайтън и добре познатият ни Сорин Парау. 246 участници от 13 националности премериха сили по дългото 4 километра трасе. Тази година имаше много, ама наистина много емоции. Състезанието бе категория 1 на UCI, което ще рече че носи сериозен брой точки за световната купа! Цялата идея бе с продължителност от 4 дни, като някои участници бяха отпреди това там. Организацията бе бетон с якост B60! Всичко мина по план. Цепеше се секундата и събитието вървеше като влак без спирачки! Този път се използва малка хитрина по отношение на времето. Неделя бе обявена като резервен ден за финала на спускането. Евала, защото именно в събота само за минути всичко се промени и се изсипа изключителен дъжд, придружен с невероятно силен вятър! На масата се извади папката с надпис "План Б" и в неделя бе време за малтретирането...

После 4х-са и някои от участниците направо се отказаха. Едно момче от Словения дойде и каза, че се отказва. Не можеше повече. Позачудих се "Толкова ли е трудно горе?" и след час, в разговор с Адам Брайтън и Ронан Тейлър, разбрах за какво става дума. Това е едно от най-трудните трасета, които са карали тези хора. Изключително стръмно с денивелация над 800 метра. Огромните скокове като Гап-а и канарите по "Каменната река", стръмните и коварни серпентини. Всичко това си го представете няколко пъти на ден със средна скорост 20-25 км/ч, максимална на места 45км/ч! Ранното ставане, късното заспиване в следствие на физическата болка от натоварването и желанието за още адреналин убиваха всичко детско в участниците и техните екипи. Постоянно се правеха колелета, слизаха контузени карачи и неспирният пек тормозеше всички...

Егати филма, братле! За пореден път виждаме, че това не е въргала, който дават по футболните мачове. Какво имам предвид? Любомир Недялков от "Shockblaze" кара през цялото време с възпалено сухожилие и нерв. Сподели ми, че болката е много силна и на това трасе си е зор. Стоян Костанев от "Чета++" направи много сериозно падане на "Каменна река" (може би най-коварния участък), като почупи половината си колело, но се спусна и финишира.

От нашите ("Свободно измерение") Иван Серафимов се спуска с пирони в крака. Всяко подобно натоварване му коства отоци и много болка. Направи две падания, но не се даде и финишира 22-ри в своята категория за време от 05:51:29 минути. Лукан Червенков преди дни имаше абсолвентска вечер, после чете за последният си и изключително важен изпит и въпреки умората и недоспиването се включи в борбата и завърши 28-ми в UCI категорията. Това е 9-то време от българска страна с време 05:06:16 минути. Йордан Шопов се раздаваше максимално и въпреки, че мрази да скача направи огромен скок на финала. Караше много сериозно, нищо че бе на работа часове по-късно, с хъс се изкачи на 17-та позиция в отворената категория, давайки време 05:25:32 минути. Красимир Найденов си удари много болезнено каракът на съботните тренировки и се отказа от участие във финала. Държа да отбележа, че той преди време си счупи и двете китки и трасе като сопотското е изпитание за него, въпреки уменията и подготовката му. Тези хора, както и много други са признак колко коварен е този спорт. Можете да добиете представа колко трудно е трасето, само ако го видите или сте доктор в близкото спешно... Много компоненти дадоха фира. Наистина много. Механиците правеха ли, правеха. За всеобщо щастие обаче, пристигна новото колело на нашата надежда при жените - Ани Томева. Нейният нов "Giant Faith" веднага събра погледите и всички забравиха за счупените си части. За първи път в живота си видях какво е да седнеш на ново колело. Без странни хлабини, странни скърцащи звуци и какви ли не забележки по работата на отделните детайли по машината. Да ти е честито, Ани! И като казахме "Ани", да отбележим, че на нея й бе много трудно. Тъкмо се прибра от командировка и веднага възседна голямото колело на Цеци за да атакува трасето над Сопот. В спускането даде 4-то време (07:18:65), а на 4х-а бе втора (с новото кололо). Както набора Александър Касерес каза "То с аеродинамичната боя е така.".

Какво нещо е живота, нали? Като стана въпрос за странностите на живота, в петъчният ден видяхме това-онова за птичките и пчеличките малко в страни от трасето. Така трябва. Не ще само каране! Иска и... други неща. :P

Твърдаките, твърдаките... Тези изроди с твърда рамка... Половината от хората в тази категория дадоха по-добри времена от половината спускачи с меки рамки. Болна работа, човече. Първи в тази категория стана най-бесният чалгар на планетата "Чалга бета 3" Теодор Тодоров от "Dragomir racing team". Нашите надежди без задно окачване (както искате го разбирайте това) бяха три на брой. Дилян Ненов "Шърминатора" за първи път участва на Сопот и го даваше леко плахо. Отпусни се другият път и ще покажеш, наборче! Той и новите му скоростни наколенки дадоха време от 07:24:87 минути, с което се изкачи на 14-то място. Едно място преди него се нареди Ивайло Богданов. Местният жребец, на който махат момите по пътя. Атлетът с износен от цъкане фейсбук даде с 24 секунди по-бързо време (07:00:78) и затвърди 13-тата си позиция. Интересното в тази категория бе Джон Кенеди (или Стоян Зяпков по златишки). Самият той кара колело от съвсем скоро и направо мачка. 11-та позиция с няколко падания, без верига и козирка пред очите, пречеща му да вижда гърдите на снимащите го момичета. Този безалкохолен елемент даде време 06:49:29 минути!!! Евала наборе, ще вземем водач. Не го мисли!

Плановото протичане на събитието бе украсено с един делтапланерист и множество парапланеристи, между които бе и нашият човек Георги Серафимов "Джони". Те кръжаха във въздуха и от време на време хвърляха игриви сенки над главите ни. Чудя се как ли изглеждат спускачите в действие, погледнати отгоре?

Много хубава идея бяха и кошчетата за боклук, разположени на финала. Много ефективни и фирмата, отговаряща за стопанисването им, се грижеше те да не преливат и всичко да си е точно. Също така нямаше опашки на лифта. Лично аз не очаквах подобно нещо, но то бе факт и всички много се радвахме, за което!

Имаше и изцепки, разбира се. Въпреки, че имаше предупреждения да не се кара по 4х трасето, едно момче го направи. От спускането имаше още 5-6 човека да се спуснат, но той избърза. Естествено бе моментално дисквалифициран и изля гнева си върху околните. "То не ходи по гората, а по хората!" казваше най-гадната ми учителка в основното.

Искам да благодаря на Симеон Стоилов от "RAM Bikes" за поканата и доверието, което ми възложи през трите дни на събитието! Надявам се да не съм го разочаровал.

Също искам да кажа Благодаря и на Георги Радев от "True Riders" за уважението и айрянчето, което ме почерпи в онази неописуема жега!

Благодаря и на всички от клуб "Свободно измерение" за тяхната подкрепа и разбиране! Това бе специално състезание за мен и горепосочените спомогнаха да го запомня по един невероятен начин.

Накрая, но не на последно място, искам да благодаря на Мими, че се престраши и дойде да подкрепя наред!

Резултатие може да видите на: http://ubcbg.net/shambhala-open-cup-2012/

Frontpage

Footer

Copyright © 2017 Свободно Измерение. All Rights Reserved.
Joomla! is Free Software released under the GNU/GPL License.